МЕЧО ГРОЗДЕ

Предполага се, че билката получава своето име защото мечките обожават плодовете й. За хората са по-важни листата на мечото грозде, те имат решаваща роля при лечение на инфекциите на пикочните пътища.  Добре известно  е тяхното антибактериално действие и широко се използват при циститни заболявания.

Описание

Първите описания на билката са открити в английски книги от 13. век.

Латинското наименование на мечото грозде e arctostaphylos uva-ursi и принадлежи към семейство Еricaceae (Пиренови). Растението е вечно зелен храст с множеството пълзящи клони, разположени близо до земята. Листата са твърди и чупливи, отгоре са тъмнозелени, отдолу сиво-зелени; цветовете са бели до бледо розово, с форма на камбанка и цъфтят на гроздове. Плодчетата са червени, топчести, зреят късно през лятото и в началото на есента. Среща се в Северна Америка и Европа. Обича сухи и каменисти терени, иглолистни гори. Добре разпространено в  Алпите. У нас се среща в планините с надморска височина между 1200м и 2500 м., включено е в Червената книга със  защитени видове на България.

В медицината най-използваната част на мечото грозде са листата, по-точно сух екстракт от тях. Той има силно антисептично действие т.е. убива микробите, причиняващи инфекции на пикочните пътища.